Hyosciamus niger L.
Hyosciamus niger L., Sp. PL, ed. 1 (1753) 179; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 98; Hawkes, Fl. Eur., Ill (1972) 195 — Черен блян, Обикновена попадийка
Семейство: Solanaceae Juss.
Род: Hyosciamus L.
Вид: Hyosciamus niger L.
Българско име: Черен блян, Обикновена попадийка
Описание:
Едно- до двугодишно. Растение с неприятна миризма, жлезисто влакнесто, лепкаво. Коренът вертикален, 1,5 - 3,0 см в диаметър, силно разклонен, кореновата шийка задебелена. Стъблата (10-) 16 - 93 (-110) см високи, 4 - 12 мм в диаметър, изправени, прости, по-рядко с единични до няколко разклонения в горната част, с гъсти къси слабо разперени власинки. Приосновните листа на 2,0 - 6,5 см дълги дръжки, образуват розетка; стъбловите на 0,5 - 2,5 см дълги дръжки, горните приседнали, обикновено стъбло обхващащи; петурите 2,5 - 18,5 (-20) см дълги, 1,5 - 13,5 (-19) см широки, яйцевидни до продълговато яйцевидни, към върха стеснени и удължено заострени, в основата клиновидни, често късо низбягащи, плитко или дълбоко неправилно назъбени или нарязани, понякога плитко пересто наделени, по-рядко целокрайни; зъбците или дяловете триъгълни, дълго или късо заострени, тъмнозелени, в младо състояние по двете повърхности с приседнали или на къси дръжки жлезисти и лепкави власинки, по време на цъфтежа жлезисти само по жилките отдолу. Прицветниците на къси дръжки или приседнали, сходни с връхните листа. Цветовете на 2,5 - 7,5 мм дълги дръжки или приседнали, събрани в едностранен клас, първоначално сбити, впоследствие силно раздалечени. Чашката 6 - 20 мм дълга, до 10 мм широка, в основата тръбовидна, постепенно звънчевидно разши ряваща се, с 10 изпъкнали жилки, гъсто жлезисто влакнеста; зъбците 2 - 7 мм дълги, триъгълни, заострени на върха с късо осилче; при узряването на плода 1,2 - -2,9 (3,5 - 4). см дълга, мехуресто подута в основата. Венчето 1,2 - 4,5 см дълго, до 3,0 см в диаметър, широко, фуниевидно, бледожълто, при отвора на тръбицата виолетово, със или без виолетови жилки, отвън голо, отвътре влакнесто. Тичинките различни по дължина - 3 по-дълги, 2 по-къси; дръжките в основата късо влакнести; прашниците пурпурновиолетови. Яйчникът яйцевиден, слабо странично сплеснат, гол. Стълбчето равно до незначително по- късо от тичинките, в основата късо влакнесто, към близалцето задебелено. Кутийката до 2 пъти по-къса от разрасналата чашка, тясно яйцевидна, в основата разширена и мехуресто подута с закръглено изпъкнало капаче. Семената 1,0 - 1,3 мм дълги, до 1 мм широки, кръгли или бъбрековидни, жълтокафяви, фино брадавичести.
Изменчивост
F. niger. Венчето с мрежа от виолетови жилки. Разпространено.
F. pallidas (Waldst. et Kit. ex Willd.) Reichenb. Fl. Germ. Ехе., II (1831) 338; Hayek, 1. c., H. niger var. pallidas (Waldst. et Kit.) Koch. Syn. (1837) 509; Стоян, Стеф., Фл. Бълг., изд. 1, П (1925) 978; Н. pallidas Waldst. et Kit. ex Willd., Enum. Hort. Berol., 1(1809) 228. Венчето без мрежа от виолетови жилки. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Струмска долина, Тракийска низина.
Стопанско значение. Отровно и лечебно растение. Богато на алкалоиди (главно хиосциамин, скополамин, атропин) и гликозидите (хиосципикрин, хиосцерин и хиосцизерин). Използва се за галенови прапарати против бронхиална асма, кашлица, язвена болест и за получаване на препарата аерон и др.
Период на цъфтеж: Цъфти VI—VIII; плодоноси VII—VIII (IX).
Разпространение в България:
По сухи тревисти и рудерализирани места, край огради и пътища като бурен. Разпространено, от морското равнище докъм 1200 м надморска височина.(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Евразия. Като подивяло в .Северна Америка и Австралия.
Защитен статус:
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том IX, БАН, София, (1989)
1. 
2. 
3. 
4. 
5. 
6. 
7. 
8.
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev